Днес ще Ви запознаем с една от нашите треньорки, която заедно с редица спортни деятели в недалечната 2009г. започват процеса на възраждане на баскетболен клуб „Локомотив“. Славата му е отдаван вече залязла, а усилията необходими за новия градеж – огромни, даже на моменти непосилни, но волята и вярата успяват да надделеят!
Ваня Маринова, родена 14 май 1962г., започва да се занимава с баскетбол едва осем годишна в гр. Лясковец, а по-късно става и състезател в клуба на града „Левски“ с треньори Алексиев и Генчева.
Любовта й към играта не стихва и в периода 1973-1980г., под ръководството на Ст. Симеонов отборът на „Етър“ В.Търново, където тя е титуляр в три поредни години / 1977,1978,1979г./ участват в републикански шампионат като се изкачват на второ място в България и успяват да запазят позиции, а през 1976г. Ваня Маринова е на осмо място в класацията на най-добрите спортисти във великотърновска област.
1978 – 1980г. играе в националния състав на България за девойки старша възраст с треньори Ив. Лепичев и Сл. Бояджиев и вземат участия в балканиада в Румъния и международни състезания в Полша и Южна Корея.
1979-1980г е състезател на „Локомотив“ Горна Оряховица с треньор Неделчо Костадинов.
1980-1981г. играе за „Дунав“ гр.Русе с треньор Г. Младенов, а в следващите тринадесет години намира своето място в основния състав на „Локомотив“ Г. Оряховица / треньори Н. Костадинов, а в по-късен етап и Иван Палев/ и изиграва едни от най-силните си сезони.
Отборът е класиран в А група, а пресата отчита нейната изключително добра игра. Приветствията валят, а добрите отзиви са повече от заслужени.
Състезателната кариера приключва, но не успява да приключи своята връзка с клуба , тя застава на чело на девойки старша възраст /1994-1996г/ и за изключително кратък период постига класиране на държавни финали. „Радост – има, успехи – има, но средства – няма! Това се оказва голяма спънка и разочарованието е неизбежно. До финали не стигнахме!“ с болка споделя Ваня Маринова.
От този период остава и друго: „Факт, с който изключително много се гордея, е че моята състезателка Мариана Кушева се включи в работата на клуба като треньор , а сега е председател на сдружението.“
Следва доста дълъг период /1996-2008г/ на пауза, но през 2008г спонтанно се ражда идеята баскетболен клуб „Локомотив“ да бъде възстановен. Работи се в двете направления / момичета и момчета/, но периодът е много труден. Достига се класиране на трето място момчета – 14 год. /2009-2010г./ регион Мизия.
“ Съвместните усилия и „ходене по мъките“ с Митко Тончев /почетен председател и треньор/ и членовете на управителния съвет Кирил Кирилов, Хараламби Харалампиев, Иван Палев и спомоществователите , с чиято огромна помощ устояхме на трудностите: Д. Петков, който и до ден днешен е плътно до нас, Валентина Цветкова, Анета Петрова, успяхме да регистрираме клуб „Локомотив“ през 2009г. Нашето дело продължава с младите попълнения в състава Мариана Кушева и Цвятко Тръвнев. Изключителен голям принос има и Лидия Костадинова, която за един сезон успя да попълни три възрастови формации.
Вярвам искрено, че по нашите стъпки ще тръгне някой и от настоящите състезатели в клуба за да може баскетболът да се развива, утвърдихме се като клуб, а сега пожелавам на представителните ни отбори нови успехи!“ казава Ваня Маринова.
„Човек с изключително силен характер, на моменти налагащ собствено мнение и на терена и извън него, но винаги с право и със стремеж към победа и справедливост! Амбициозна, борбена, реализатор. Успехите я радваха изключително много, а моментите на загуба, които в онези години бяха твърде редки, предизвикваха сълзи. Публиката я харесваше, харесваше визията на отбора , дисциплината и резултатите. Залата се пълнеше и „Локомотив“ беше сред елитните отбори.“ сподели Иван Палев треньор на отбор жени, учител по ФВ, настоящ член на УС.
„Г-жа Маринова е треньор, открояващ се с изключителна отдаденост, търпение и любов към спорта. Това е човек, който вижда потенциал във всяко дете. Не се отказва и целеустремено ги подготвя. Учи ги на дисциплина и любов към баскетбола. По време на тренировка проявява загриженост към състоянието на децата и се отнася с разбиране към всяко едно от тях. Работи с децата търпеливо и всеотдайно Това е треньор с ГОЛЯМО СЪРЦЕ!“ Това искрено казва София Минкова, чиито две деца тренират в нашия клуб.
